197
>>>
Он: Устаю
от своих
неразгаданных снов,
тех загадочных снов,
забытых;
Она: “…плывут облака —
семь тощих
коров
пожирают глазами
сытых…”
Он: Утаю
от луны
боль отчаянья,
ночь
развесила
шали печальные…
Она: … для тебя
наша встреча —
случайная…
ну, а мне —
своей жизни
не жаль…